Елица Парапунова за новогодишния фестивал в Разлог: Със Старчевата ние отбелязваме новото начало
" В Разлог хората са запалени в това да събират носии. На 1-ви януари в центъра на града могат да се видят доста цветове, най-различни типове носии, носии за празник, за делник, за работа на полето. На Нова година може да се види, несъмнено, нашия кукер - чаушът, който е с огромни, ние ги наричаме " звонци " (диалектна форма на звънци), известни са като чанове. На фестивала има много забавни сценки. Всички ние сме на мнение, че разложенинът се трансформира навръх 1-ви януари, тъй като той е в едно прелестно настроение тогава ", това сподели за обичайния разложки фестивал " Старчевата " в студиото на " Фокус " студентката по българска лингвистика Елица Парапунова, която е родом от Разлог.
Нова година е един от най-обичаните и чакани от българите празници. Празникът с изключение на с огромно забавление, обвързваме и с присъщите за него традиции. Първият ден на всяка настъпваща година в гр. Разлог е обвързван с осъществяването на един от най-колоритните и типични национални традиции, за които популацията се приготвя усърдно месеци преди този момент.
" Старчевата " е фестивал, който честваме на 1-ви януари и с него отбелязваме новото начало. Всички ние от град Разлог и всички наши родственици и другари се обличаме в носии или се вършим кукери, или се вършим на по този начин наречените смешници - има политически сценки, принцеси, сватби.
Излизаме дружно в центъра на Разлог, с цел да отбележим Новата година и да изгоним злите духове, това е знак на нашия кукер. Фестивалът е едно всеобщо забавление и всички хора са в трепетно очакване и огромна еуфория ", споделя Елица.
" Традицията потегля от Разлог, има и други места, на които се практикува, само че постоянно има нещо, което е по-различно от нашата типична традиция, макар че и тя се е сменила през годините. В Разлог е истинското тържество.
Няма точна година, която да можем да кажем,че е началото на " Старчевата ", тя продължава повече от век сигурно ", разкрива студентката.
" Старчевата " идва от старци, само че старци сме всички ние ", изяснява семантиката на името тя, като прецизира, че под старци не би трябвало да се схваща възрастни хора.
" В Разлог се споделя " Ще се направиш ли дъртак ", т.е. - ще се облечеш ли в нещо, ще се маскираш ли, а не да станеш дъртак ", добавя Елица.
Тъй като подготовката за кукерския фестивал е час от страстта на празника, Ели ни описа и за нея.
" Подготовката, както моят татко обича да споделя, стартира от 1-ви януари и продължава до другия 1-ви януари, тъй като изисква много време. Особено за нашите кукери, по този начин наречените " чауши ", защото кожите им се обработват, те се перат в разнообразни киселини, доста е дълга обработката. Носиите също се изкарват по-рано, мерим ги, зашиваме ги, каквото има потребност. Мислим с коя носия да сме тази година, защото множеството фамилии в Разлог имат най-различни носии. Моята майка се занимава с носиите най-малко две-три седмици преди това, а татко ми, който е занаятчия и се занимава с обработката на кожите, месеци, дори целогодишно се занимава в тази тенденция ", споделя тя.
" Цялата тази еуфория е като жив музей, тъй като носиите, които обличаме са доста остарели и са от разнообразни райони. Това, че сме от Разлог, не значи, че носим единствено разложки носии. Имаме носии от цяла България, даже от близките страни, да кажем македонски, тъй като това е нашата история ", добавя разложенката.
На въпроса " Как се е трансформирал празника от предишното до през днешния ден? ", Елица Парапунова отговоря:
" Това е много интересен въпрос, в предишното например не е било разрешено дами да вземат участие в този фестивал, а и не е имало толкоз носии. Дори някое семейство да е притежавало женска носия, я е обличал мъж. Самият фестивал също не е бил толкова многочислен. Ние се обличаме по махали, имаме 7 в Разлог. Моята махала в този момент може да е от 200 индивида, само че в миналото е била от 30. Самите кожи на кукерите преди са се обличали директно от животното. Тоест, коли се животното и се облича още до момента в който е с кръв, до момента в който в този момент са съвременни, изчистени, все едно си обличаш нова рокля ".
Младата разложенка ни показа и някои от персоналните си мемоари, свързани със " Старчевата ".
" Аз самата вземам участие откогато бях на няколко месеца, защото в Разлог е признато и бебетата да се обличат в едни дребни сладки носии. Аз се обличам може би от 4-месечна. Цялото ми семейство се включва, брат ми също взе участие, преди този момент и дядо ми беше участник. Предава се от потомство на потомство и даже родините ми, които живеят по приницип в София, също се обличат на 1-ви януари ", връща се обратно във времето Ели.
" Един мой най-мил спомен, които е бил най-емоционален, е когато се облякох по време на пандемията. За нас 1-ви януари никога не е под въпрос, той постоянно е и ще съществува. По време на пандемията в действителност имаше една огромна всеобща суматоха и по принцип се реши да няма фестивал, което помрачи настроението на всички от Разлог. С моето семейство бяхме решили да облечем носиите у дома, да си направим снимка и по този начин да отпразнуваме. Все отново се облякохме и излязохме навън. Много се веселя, че имам един кадър от този ден, на който кадър плача, докато една другарка ми оправя забрадката, тъй като просто доста прочувствено го одобрих и се зарадвах, като в крайна сметка взехме решение да излезем ", споделя още тя.
Нова година е един от най-обичаните и чакани от българите празници. Празникът с изключение на с огромно забавление, обвързваме и с присъщите за него традиции. Първият ден на всяка настъпваща година в гр. Разлог е обвързван с осъществяването на един от най-колоритните и типични национални традиции, за които популацията се приготвя усърдно месеци преди този момент.
" Старчевата " е фестивал, който честваме на 1-ви януари и с него отбелязваме новото начало. Всички ние от град Разлог и всички наши родственици и другари се обличаме в носии или се вършим кукери, или се вършим на по този начин наречените смешници - има политически сценки, принцеси, сватби.
Излизаме дружно в центъра на Разлог, с цел да отбележим Новата година и да изгоним злите духове, това е знак на нашия кукер. Фестивалът е едно всеобщо забавление и всички хора са в трепетно очакване и огромна еуфория ", споделя Елица.
" Традицията потегля от Разлог, има и други места, на които се практикува, само че постоянно има нещо, което е по-различно от нашата типична традиция, макар че и тя се е сменила през годините. В Разлог е истинското тържество.
Няма точна година, която да можем да кажем,че е началото на " Старчевата ", тя продължава повече от век сигурно ", разкрива студентката.
" Старчевата " идва от старци, само че старци сме всички ние ", изяснява семантиката на името тя, като прецизира, че под старци не би трябвало да се схваща възрастни хора.
" В Разлог се споделя " Ще се направиш ли дъртак ", т.е. - ще се облечеш ли в нещо, ще се маскираш ли, а не да станеш дъртак ", добавя Елица.
Тъй като подготовката за кукерския фестивал е час от страстта на празника, Ели ни описа и за нея.
" Подготовката, както моят татко обича да споделя, стартира от 1-ви януари и продължава до другия 1-ви януари, тъй като изисква много време. Особено за нашите кукери, по този начин наречените " чауши ", защото кожите им се обработват, те се перат в разнообразни киселини, доста е дълга обработката. Носиите също се изкарват по-рано, мерим ги, зашиваме ги, каквото има потребност. Мислим с коя носия да сме тази година, защото множеството фамилии в Разлог имат най-различни носии. Моята майка се занимава с носиите най-малко две-три седмици преди това, а татко ми, който е занаятчия и се занимава с обработката на кожите, месеци, дори целогодишно се занимава в тази тенденция ", споделя тя.
" Цялата тази еуфория е като жив музей, тъй като носиите, които обличаме са доста остарели и са от разнообразни райони. Това, че сме от Разлог, не значи, че носим единствено разложки носии. Имаме носии от цяла България, даже от близките страни, да кажем македонски, тъй като това е нашата история ", добавя разложенката.
На въпроса " Как се е трансформирал празника от предишното до през днешния ден? ", Елица Парапунова отговоря:
" Това е много интересен въпрос, в предишното например не е било разрешено дами да вземат участие в този фестивал, а и не е имало толкоз носии. Дори някое семейство да е притежавало женска носия, я е обличал мъж. Самият фестивал също не е бил толкова многочислен. Ние се обличаме по махали, имаме 7 в Разлог. Моята махала в този момент може да е от 200 индивида, само че в миналото е била от 30. Самите кожи на кукерите преди са се обличали директно от животното. Тоест, коли се животното и се облича още до момента в който е с кръв, до момента в който в този момент са съвременни, изчистени, все едно си обличаш нова рокля ".
Младата разложенка ни показа и някои от персоналните си мемоари, свързани със " Старчевата ".
" Аз самата вземам участие откогато бях на няколко месеца, защото в Разлог е признато и бебетата да се обличат в едни дребни сладки носии. Аз се обличам може би от 4-месечна. Цялото ми семейство се включва, брат ми също взе участие, преди този момент и дядо ми беше участник. Предава се от потомство на потомство и даже родините ми, които живеят по приницип в София, също се обличат на 1-ви януари ", връща се обратно във времето Ели.
" Един мой най-мил спомен, които е бил най-емоционален, е когато се облякох по време на пандемията. За нас 1-ви януари никога не е под въпрос, той постоянно е и ще съществува. По време на пандемията в действителност имаше една огромна всеобща суматоха и по принцип се реши да няма фестивал, което помрачи настроението на всички от Разлог. С моето семейство бяхме решили да облечем носиите у дома, да си направим снимка и по този начин да отпразнуваме. Все отново се облякохме и излязохме навън. Много се веселя, че имам един кадър от този ден, на който кадър плача, докато една другарка ми оправя забрадката, тъй като просто доста прочувствено го одобрих и се зарадвах, като в крайна сметка взехме решение да излезем ", споделя още тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ